*
*
*
След като е бил коригиран първоначалният проблем с лещите на пуснатия в експлоатация космически телескоп Хъбъл през 1990 г., летящата астро обсерватория започва да изпраща обратно към Земята удивителни снимки на "финалната граница".
Наскоро астронавтите гласуваха за най-добрите фотографии направени от Хъбъл по време на своето 16 годишно пътешествие.
Говорейки за снимките в своята статия в Дейли Мейл, репортерът Майкъл Ханлън нарича снимките "илюстриращи, че нашата Вселена не е само много странна, но също така и невъзможно красива".
И нека видим най-добрите десет снимки, заснети от Хъбъл.
Галактиката Сомбреро - намира се на 28 милиона светлинни години от Земята. Тя е била избрана за най-добрата снимка направена от телескопа Хъбъл. Размерите галактиката са M104 и са удивителни при разглеждане. Тя има 800 милиарда звезди, а диаметърът и е 50 000 светлинни години.
Мъглявината Ant Nebula се състои от прах и газ (чието техническо име е Mz3) и изглежда като мравка, когато се изследва с наземните телескопи. Мъглявината се намира в нашата галактика на разстояние между 3000 и 6000 светлинни години от Земята.
На трето място е мъглявината NGC 2392, наречена Eskimo защото прилича на лице, обградено от кожена качулка. Качулката всъщност е пръстен от обекти с форма на комети, които летят надалеч от умираща звезда. Ескимо е на 5000 светлинни години от Земята.
На четвърто място е класирана мъглявината Котешкото око.
Мъглявината Hourglass се намира на разстояние от 8000 светлинни години от Земята има стеснение в средата си, поради факта че ветровете (космическите ветрове), които я оформят са по-слаби в центъра и.
На шесто място е мъглявината Cone (конус). Частта от нея фотографирана тук е дълга 2.5 светлинни години (еквивалента на 23 милиона пътувания и връщания до Луната).
"Перфектната Буря", малък регион в мъглявината Swan, намираща се на 5500 светлинни години разстояние от Земята. Тя е описана като "бълбукащ океан от водород, сяра и други елементи"
Звездна Нощ е наречена така, защото напомня на астрономите на едноименното произведение на Ван Гог. Тя представлява ореол от светлина заобикалящ звезда в Млечният път.
Нажежените очи, намиращи се на 114 милиона светлинни години от Земята са въртящи се ядра от две сливащи се галактики, носещи имена NGC 2207 и IC 2163 в далечното съзвездие Canis Major.
Мъглявината Trifid. "Звезден разсадник", намиращ се на 9000 светлинни години от нас, това е мястото, където новите звезди се раждат.
